* “Screenshots” - термин от жаргона, свързан с компютърните игри и забавления.
Не подлежи на точен превод. Би могъл да означава “отстреляни образи” или “фиксирани екранни образи”. Всъщност става дума за “стоп-кадри” и присъщата им непривичност и даже случайност. Постигат се със специална програма и са предназначени в повечето случаи за публикуване на печатен носител или в Internet. От композиционна гледна точка са източник на неподправени  и често пъти “погрешно съставени” изображения.

“Изкуството днес се вглежда във всички форми на визуалния водопад. То е принудено да се съревновава с бързо възпроизвеждащите се средства за масова комуникация, с рекламата, приложната графика и модата, с всички разновидности на поп-културата от рап до техно, от зрелищните рок-концерти до карнавалите. Нещо повече, изкуството се сблъсква с ексцесиите на ежедневието, което предлага повече мизерия отколкото щастие, повече насилие отколкото мир.” /Алфонс Хуг/

Този цитат на Алфонс Хуг, някогашен директор на “Музея на Човека” в Берлин и  куратор на Биеналето в Сао Пауло, ме окуражава да разсъждавам за живописта и като за консервативно- класическа в най-хубавия смисъл на думата и като за еволюирала по отношение на средствата и техниката си. Повече или по-малко нови, образните прeтeнденти в областта на визуалното творчество, използват опита на живописта, черпят от историята й, цитират я или пък я репликират. Често пъти те правят това толкова умело, че човек се пита дали не са част от самата живопис, част, която ползва иновациите, но винаги от позицията на образната целесъобразност. И ако някога живописта си позволи да направи всичко възможно с формата и съдържанието за да стане модерна, то сега е призвана да повтаря откритията си, но от позицията на технологията, за да остане съвременна.

Инсталацията, наречена “Screenshots” се състои от 15 - 20 нестройно подредени живописни  картини, повечето с размер 100X150 см., които не носят самостоятелни заглавия. В инсталацията е отразен интерес към света на техниката и влиянието на мас-медиите, което разглеждам като глобално, облъчващо ни антропологично поле, поставящо на изпитание оцеляването на човека днес.    

Отрязъци от дигиталната образност на виртуалната Интернет реалност – така наречените “Screenshots” , са превърнати в серия от живописни творби, търсещи промяната на визуалното при “качването” му на такъв образен носител като таблото на картината. “Несъвършенствата” на “Screenshots” звучат в окото на художника като подчертано условни, странни, но и притегателни до преосмислянето им като художествено деформирани, бидейки съзнателно пренесени в периметъра на живописта.

Отношението между субективния авторски поглед и дехуманизиращата  клишираност на мас-медийната визия съставляват същината на живописната идея.

Всъщност става дума за определено усещане за света и за внушения, неподвластни на игровия “джойстик”. Нещо повече, чувството за несигурност, загубеният контрол над техническия прогрес и разпадащата се ценностна система объркват индивида и го карат да мисли с хуманистична нагласа може би само в “отвъдното” на мисълта, мечтите и вярата.

При добро желание бихме могли да разтълкуваме образната серия “Screenshots”, започвайки да мислим за средата, в която съществуваме като за спасителна платформа-остров или като за взета на прицел архитектурна структура в една действителност, която ни поднася ежедневните си колизии било под формата на взривена летателна машина, било под формата на потопена ядрена подводница със спрял за вечни времена винт-мелачка. За моето поколение заникът на петолъчката остава в контекста на случващото се. Тя ме кара и днес да виждам с противоречиво чувство бронзовия мотоциклет от скурптурната група на Фунев в Борисовата градина, допълнен от гледката на занемарения и изоставен моторен парк на новия военен музей в София. Не ме утешава и кой знае колко споменът за детския “Москвич” с педали, донесен ми като подарък от СССР и Хрушчовата демокрация, спомен, събуден днес от автомобилните симулатори на Интернет клуба до нас. Бих могъл да си представя и емблематичния АК-47 като спринцовка за първоначално натруване на капитала, а бих могъл  и да приема, че във виртуалната и невиртуална реалност днес има място и за много авиация. Самолети с праисторически футурустична физиономия навлизат неканени в ракурса на въображението ни, карат ни да се чувстваме като корабокрушенци и ни натрапват “небесното синьо” като метафора на преминаването от едно качество в друго. И само един “джедай”, накичен като кукер със защитни и нападателни средства сякаш е притихнал тук долу в отчаяно желание да заграби настоящето, при това застинал в позата на мъченик.

Картините от инсталацията са изпълнени в смесена техника, която съчетава температа с аерографа, графическия чертеж с фактурата на литографията, мекотата на полутона с мозаечната логика за построяване на пространството. Живописта в този случай е подкрепена технически от “поантализма” на пръските, капките или аерозола, а заключителните конструктивни опори на формата зависят от рисунъка на условно сегментирания фон. Между другото фонът е винаги постоянна величина като колорит и фактура и се превръща в категорична надреална среда за изображенията.

    Божидар Бояджиев