„Дора Бонева е роден рисувач. Още детските й рисунки наподобяват линии на съдбата. От тях узнаваш, че в родния й дом е имало роял и албум на Ботичели. С годините ръката на художника прави плавен завой от романтичната стилизация на чувствата към лапидарното вдълбаване в същността. Нейните линии мислят. Когато рисува дървета, тя се въодушевява от стъблото и тежките меандри на клоните. Тя ги превръща в символични знаци, в азбука. А на листата от короната изпраща само платоничните целувки на четката.
Основната стихия на Дора Бонева е да събира цветовете, които се обичат ( както казваше за звуците Моцарт). Няма чувство, което да притежава толкова много степени, нюанси, хармонични преображения и драмаитзъм, колкото любовта. В това ни уверява колоритът на художничката. Мисля, че ранната есен й е подарила своята палитра. Листопадните паркове с мокри пейки и пусти беседки чакат нещо, както човекът чака щастието и както нощната птица чака мрака.” Любомир Левчев
"Усърдието на линията и ярките виолетови и бледолилави тонове карат платната да вибрират. Това тайнствено измерение, което не иска да заличи постиженията на натуралистите, се проявява в горските и градските пейзажи. Дърветата са по-стилизирани, бих казал по-тиранични, а къщите, сякаш косо погледнати, донякъде напомнят онова сънотълкователно плъзгане, което намирахме навремето в Сутин. Един нерадостен зов се докосва и придава на това здрваво изкуство известно тайнствено замайване. Но приликата не се нарушава. У Дора Бонева има професионализъм, който тя съчетава със своята вътрешна нужда изведнъж да прелее видимото в невидимото”  Ален Боске
 „Портретът е най-интересното предизвикателство, защото когато правя портрет, научавам за човека, за няколко часа повече, отколкото за десетилетия, ако съм го познавала” Дора Бонева