Тези, които познават творчеството на Иван Кънчев - 30 години дълбоко съдържателен, вътрешно страстно отдаден труд, познават етапите, смяната на подходи, материали и стилистични търсения, ще разберат развитието, системното изследване и търсенето на нови форми и пространствени структури. Ще разберат монолитното вътрешно единство, високата естетическа и нравствена норма, наложена от вглъбено и безкомпромисно наблюдение и анализ. Ще открият програмната насоченост с отстояването на вярата че: "Изкуството не е нахлуване в действителността, а врата към истинската реалност" /Бранкузи/. Възглед за живопис, в който формата изгубва границите на видимите очертания и устремно търси трансреално, духовно измерение.
Този възглед - програма на Иван Кънчев, бе заявен още в началото на 80-те години с много условинте, с изключителна деликатна цветност натюрморти - композиции, за да бъде изведен и радикално отстояван в чистоабстрактните търсения в края на 80-те и 90-те години.
Иван Кънчев е от първите програмно заявили се художници с ясен жестово - експресивен, абстрактен израз, с последователно, аналитично извеждане на артистична позиция за абстрактна картина - дълбоко мотивирана от пристрастеното вътрешно, ивтимно преживяване на живоипста. Преживяване на освободеният емоционално - психологически актив на цвета, на мистичната пулсация на пластичното пространство./.../
Днес, след екзалтацията на този модернистки патос, Иван устремено върви към себе си. Преживява нов порив за автентичност, като със зрелостта та творческия си и житейски опит, преосмисля ценностни ориентири, преорганизира културни пластове - родова памет, нравствени, религиозни и митологични представи, за да ги изрази с чистотата на един индивидуализиран художествен език.
С времето, този пластичен израз е претърпял редукция, станал е по-сдържан и дълбок в своята цветност, в своята ясна и строга ритмика. В устремените вертикални структури се вплитат и изплуват, като от друго време - пространство, ритуално изправени фигури - свидетели, пазители на изначалната ценност, на вечност. +Човекът е създаден да разчленява времето" - е написал в своето работно тефтерче Кирил Петров./.../
Станислав Памукчиев