Изложбата “Начала” на Станислав Памукчиев показва развитие и синтез на неопластическите търсения на художника с навлизането на нови за неговото творчество, съдържателни кодове. Конкретното решение на изложбата е провокирано от уникалността на тайнствената, мистична атмосфера на подземието. Сумракът на пространството, монолитните каменни колони и ниши са активна смислово-емоционална среда с мощно психологическо въздействие. Авторът търси своя артистичен отговор, като организира и подчинява отделните картини /стели/ и обекти /експонати/ в единен пространствено–пластичен и концептуален текст с духовни внушения. Интерпретират се базисни, универсални символи и знаци, останали следи от усилието на човека в неговата многовековна история да намери израз на своите първични импулси за откриване към чудото на сътворението, изначалната тайна, свещеното. Провокира се духовното ни любопитство с надникване в тъмното, неразличимото и сондиране в пластовете психологични и културно-митологични наслагвания. Провокира се копнеж по Голямото време, завръщане към предпричини и начала, навлизане в закритите зони на несъзнаваното и архетипите, като възможност за самопознаване. Предлага се завръщане към устойчивото, непромененото, с надеждата за ново начало и компенсиране на травматичното усещане на съвременния човек за загуба на изначално качество и ценност, за загуба на ориентация и откритост към целостта, към единното и безграничното.
Художественият израз разчита на разкриване на естетическата и семантична сила на материали като: камък, креда, пръст, пепел, сажди, сено, клечки, восък, смоли. Енергийната проекция в тези материали, процеси на трансформации – натрупване, изстъргване, отмиване, утаяване, обгаряне, имат символично значение и отвеждат в динамиката на отношенията материя – време, гранично – безгранично, профанно – сакрално.

Станислав Памукчиев