“Вече минава полунощ. Чуват се тежки стъпки на човек, изкачващ тъмното стълбище към ателието. След малко на вратата се появява леко прегърбен възрастен мъж, с дълъг, износен преди това от друг, балтон. Естествено – Иван Деянов, обсебен от някаква идея или поредната “препоръка” колко е необходимо голото тяло за художника, колко са важни ръцете… и виждайки, че съм зает и не   ми е до посещения по никое време, като човек, който си е свършил работата, без да дочака отговор или обяснение, се понасяше нанякъде, превит от тежестта на духовната си мисия./…/
Нямах представа кога този странен скитник, между изложбите,  концертните зали, ателиетата на художниците, грънчарските панаири и работилници в Троян – кога спеше? До късно стаичката на ІІІ етаж на “Хан Аспарух”, а по-късно на партера на “Аксаков” и “Раковски” един прозорец светеше като че ли да напомни на спящите и на мрачните софийски нощи, че някъде, някой поддържа Светлината!
Иван Деянов, поне за мен, беше въплъщение на представата ми за истински колекционер. Мярка, която никой след него, от големите колекционери, не можа да постигне. Обсебен от нещо свръх важно, човек, който притежаваше скъпоценни реликви, с които можеше да  живее прилично – никога не си позволи да продава- само събираше- събираше- от първите студентски работи-до зрелите произведения на големите автори, от безименния грънчар до ръкописите на  Н. Райнов, Й. Йовков, К. Петканов… Като някакъв странен Диоген на Духа Иван Деянов странстваше из хаоса на света, търсейки зрънцата на човешката духовност.
Имайки привилегията да разглеждам до разсъмване това, което можеше да се извади от  безкрайните папки, от обвитите със стари вестници картини, от кутиите, пълни с възрожденски накити… имах усещането, че наистина се намирам в някакъв друг свят, в който познатите автори светеха с друга, по-истинска светлина – свят, от който излизаха непознати рисунки, гравюри неръкотворни ръкописи, старопечатни книги, носещи саморъчно написаното – Музей – Иван Деянов.” Светлин Русев

Галерия Кръг+  със съдействието на община Панагюрище показва представителна част от колекцията от живопис, скулптура и рисунки всеотдайно събирани от Иван Деянов (1903-1980).
Колекцията от 3500 експоната, събирана повече от шест десетилетия е дарена на Градския исторически музей в Панагюрище от наследниците Мария, Георги и Сава Деянови.
Като ученик в 3 брой на издаваното от него списание “Фар”  Иван Деянов пише:
“Целта на изкуството е: не да рисува природата, защото това е работа на фотографията, не да описва природата, защото това е работа на естествената наука и на географията, а да изобразява душата. /…/
Изкуството е огледало на душата. То е Прометеев пламък, който доближава човека до божественото и съединява видимото с невидимото. За него не съществуват школи и граници. В него няма политика и светски живот. То има своя душа, свой живот, свое Аз.”