работна среща – пленер – живопис
скулптурен парк Илинденци
ПРИРОДНО / МИТОЛОГИЧНО

Художниците Иван Кънчев, Милко Божков, Надежда Кутева, Нина Русева, Свилен Блажев и Станислав Памукчиев  са участниците в среща-пленер в село Илинденци, поканени на територията на мраморният град, изграждан по идея на Иван Русев с участието на скулптори ежегодно пристигащи от цял свят между Япония и САЩ вече девета година.
Идеята е живописци, които носят сетивността за миналото и чрез нишките на  народностното, да съпреживеят вдъхновенията си от място, което съчетава омагьосваща природа и съхранили своите духовни корени хора, както и с предизвикателството да съотнесат своите произведения със скулптурите населили мраморният град. Изборът на време за срещата е  месец юли, времето на езическия и християнски празник Илинден, когато се  жертвопринася за умилостивяване на небесните сили, въоръжени с оръжията на стихиите, от които зависи живота на растенията, а следователно и на животните и хората.
На това място, където по думите на един от участниците “Господ е по-близо” Станислав Памукчиев, с помощта на оцветена слама изобразява силата на огъня и тайнството в движението на слънцето. Милко Божков втъкава невидимите нишки, които ни озадачават и променят,  резониращи от вълшебството на докосването. Свилен Блажев наслагва съдбовните пластове на времето, познати  ни от старите стени на селските къщи. Надежда Кутева чрез видимото синтезира дългогодишната вярност към фолклора, обредите и обичаите. Сетивните възприятия на Иван Кънчев пресъздават омаята от тихите звуци на ромоленето на водата и пластични форми, които заключват загадката на въображението. Нина Русева намира вътрешни аналози, извиращи от драматичната красота на допира на божественото и земното в особената благословеност на това място в полите на Пирин. 
Станислав Памукчиев казва:
“В търсещото съзнание Илинденци отзвучава като пантеистичен зов, оживява духовният порив към истинност, простота и откровение, събужда митологични нагласи, дълбоко кодирани в човека, съхраняващи основните дълбинни енергии на живота и сътворението.
В работната теза на участниците, завръщането към корена, към паметта на рода, слизането в културните напластявания е не само носталгия по безвъзвратно отминало загубено качество и ценност, а събиране на духовен опит, опора и надежда за ново начало. Завръщането като духовен порив, движение, мистично пренасяне, мост към Голямото Митологично Време, в което минало, настояще и бъдеще влизат в безкрая на вечно повтарящите се сътворение и разпад, хаос и воля за ново начало. Завръщането – отправна точка в постигането на състояние, в което трескавото, търсещо истината съзнание намира упование и смисъл.”

Красимир Илиев