Теофан Сокеров е виртуозен рисувач. Един от най-награждаваните български художници. В настоящата изложба преобладава живописната серия, в която са изобразени предмети ситуирани от скулптор, който се труди на плажа (или някъде в пространството) с изхвърленото от вълните. Това са съотнасяния на  вещи, които произвеждат образи, кодирани от потока на несъзнаваното. Ключът за техния прочит е на масата между Усета и Играта, овързани с нишки наречени асоциации.
В рисунката преобладава човешкото тяло и неговите метаморфози. В по-новите работи болезнено разкъсано, може би от невъзможността да се постулира идеята. Може би от  света на предметите, който е в раните, който е раната.
Образите на дон Кихот са в симбиоза със Санчо Панса. “…в живота винаги има един ДОН КИХОТ, не само литературния, а истинския, който винаги се бори с великани и вятърни мелници, но остава стар и уморен, загледан в безкрайното небе, в ожънатите ниви, уморените селяни, рибари, войници, аристократи, в добрите ръце на жените с големи сърца и любов към всички и всеки.” (Теофан Сокеров, бележки към изложбата)
В една от възловите картини, тялото на мъжа, тялото на жената изграждат цяло, извън борбата, за превъзходство, неразграничимо и неразделимо. Архаично, отпреди времето на разделянето на добро и зло, на дух и плът.
Разпнатият на Теофан Сокеров ме пита - каква е причината за раните на съвременния човек, кое е Разпятието му?
Не е ли  в невъзможността да съотнесе празнотата си с красотата на пустия плаж?
Красимир Илиев