АНГЕЛ СТАНЕВ, ЕМИЛ ПОПОВ, ИВАН РУСЕВ, ПЕТЪР ДОЧЕВ, СВЕТЛИН РУСЕВ И СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ

“ЗЕМЯ”

Изложбата “Земя” е предпоставена от артистичното допускане и взаимодействие на авторите, както и от провокацията на изключително сгъстеното като психологическо въздействие пространство на галерия “Кръг+” /подземие/.
“Земя” – обединява и насочва индивидуалните артистични позиции на авторите, които по свой начин и през различни периоди са интерпретирали тази тема. “Земя” с цялата неизчерпаема дълбочина на значения и символика – Начало и Край, Вечната майка, Раждащата утроба – развива интуицията за естество и истинност, тревожи съзнанието търсещо дълбок и траен смисъл. Откакто свят светува свещена тема, предмет на древни митове и ритуали свързани с раждането и смъртта, с живота и плодородието, свързани с изначалната опозиция, или “свещен брак” между небето и земята. “Limus” – материалът от който Бог, овеноглавият Хнум, богинята Аруру, Аллах направили първия човек. “... защото си пръст и в пръст ще се превърнеш...” – божията промисъл, която ще вълнува човешкия род докато съществува.
Всеки от авторите търси артистичен код към тази безкрайна тема – от фигурално-метафоричен изказ /Светлин Русев, Емил Попов/, абстрактно-знаков /Ангел Станев, Петър Дочев/ до концептуален и информален израз /Иван Русев, Станислав Памукчиев/. Съвременното артикулиране на темата допуска свободно асоцииране и интерпретиране с намиране на широк диапазон от изобразителни и пластически средства – включително използването на пръст, глина, камък, пепел, графит, гипс, с разкриването на автономните естетически и семантични стойности на тези материали. Отделните творби със своята пластична и символно-знакова дълбочина се допълват, за да изградят едно цялостно емоционално-психологическо и смислово-съдържателно пространство.

Станислав Памукчиев




Тудор Аргези

БОСИ СТИХОВЕ

Защо стоиш, човече, всред развалините,
                    кого оплакваш?
Оплаквам дните, минаващи ту с щърково
                    черно, ту с бяло крило.
Оплаквам дните, които минават мъртви.
Оплаквам децата-сираци.
Оплаквам гладните, в горите - зверовете
и змиите, хищниците и кротките.
Оплаквам прелъстените жени,
оплаквам мъжете измамени,
оплаквам покорните хора,
оплаквам хората без надежда.
Оплаквам птиците и животните, убивани,
                    за да бъдат изядени.
Оплаквам времето изгубено.
Оплаквам греховете си.
Оплаквам времето, което не се връща.
Оплаквам човека, който си отива
                    и се връща,
гледайки все в земята,
сякаш си търси гроба!
Оплаквам и себе си, възпявания от тебе.

(Стихотворението е част от композицията на Ангел Станев Черни мисли)

Превод Марина Иванова