"Васил е прелетна птица с по-различен поглед - метафизик, който снове между различните светове далеч отвъд зададените граници. Задачата на изкуството е, както казва той, да прехвърля границите, които разумът налага на познанието ни. Да вижда света от нова перспектива или да дава на действителността визия. Неговите инструменти не са четката и длетото, а самата действителност. В този смисъл Той е много по-малко творец от ателието, отколкото творец на концепции. В духа на Дюшамп или Жозеф Бюс той изхожда от доста тривиалните "ready-mades" - наличното - вместо по художествен път да създава неща, които не съществуват. Късите съединения, които той предизвиква са в действителността, а не във фантазията.
Концептуален метафизик, който превръща тривиалното във визия. Да открива потенциала на безмисленото. Да превръща тривиалните неща в многопластова поезия.
Разбира се, че Васил в много отношелия се доближава до сюрреалистите, критици на цивилизацията, които основно са се интересували повече от промяната на живота, отколкото от промяната на изкуството. Но целта му не е да изучи ирационалното ни подсъзнание, а да го ирационализира - да подкопае рационалното ни светоусещане. Рационалната ни мисъл и действие се ръководят от ползата, т.е. от онова, което считаме, че ни е от полза.
Ирационалната мисъл се ръководи от поезията или лудостта, т.е. от онова, което ни очарова или обърква. От онова нещо в нас, което се възхищава от многозначното и разпалващо фантазията. Ако слънцето символизира разума и яснотата, то луната е символ на фантазията и лудостта.
Васил е влюбен до побъркване в луната."
/от "Васил - една прелетна птица", Фолке Едвардсон/