Валентин Старчев е Път в съвременната българска скулптура, по който мина преди всичко нейната пластическа свобода, духовна дълбочина и личностна независимост.
Неговата пластика издържа проверката на времето и въпреки историческите, стилистически и конюктурни превратности, остана като паметен знак върху територията на българската духовност. Фигуративен без да е илюстративен, пластичен без да е абстрактен, Валентин Старчев дълбоко в себе си носи както уроците на европейската пластичност, така също и не по-малко суровата първичност на националната традиция. Пластовете на времето, като че ли са трупали енергия и духовна памет, уплътнявали са, деформирали и отново формирали една нова пластическа форма, жива и структурна - колкото драматичен израз на своето време, толкова и език на една лична артистична съдба.
Скулптор, който владее пространството, познава вътрешния живот на формата и нейните пластически характеристики - Валентин Старчев днес разговаря със света на трайните духовни истини и като посветен в техните тайни, съдбата го е дарила с възможности да ги реализира пластически.
Един скулптор от своето време - със своето духовно време.
Един скулптор, за когото времето работи.
Светлин Русев