Милена Мишева рисува растения, деликатни до нежност. Най-често откъснати, потопени във вази. Изгражда свой стил в икебана, без явното съотнасяне между ин и ян, в основата на който са размишлението и тъгата, канонизирани от извиращата от сърцето японска мисъл за печалното очарование от мимолетността на красивото, опоетизирането на която докосва вечното.

Колю Мишев извлича образи, които надничат от полетата на светлата, необременена от борбата между добро и зло духовност, плаха като мъдреца върху тънкия лед. Видения, спряни от съзерцаването на пространства, игнориращи близко и далечно, минало и бъдеще.

Близостта между двамата е в копнежа по недокоснатата от страстите изконност, която се поражда от постоянството при вглеждането навътре. Извън илюзиите на модерността, извън условностите и суетните капани на настоящето.

Красимир Илиев