Празните силуети на столове са собственост на хората с отлетяли лица показвани от Ивайло Аврамов в предишните изложби. Както и да бъдат подреждани те са опънати по нишката между възможността и невъзможността за общуване.

Масите – танц на неустойчивото равновесие, напразно копнеещо по хоризонтала.

Рисунките, както вече свикнахме след изложбите на младите скулптори Антония Ангелова и Надежда Карапенчева, обръщат традицията да бъдат нахвърляни намерения, колебания, предхождащи пластичната находка. Те са равностойни и дори често доминират над скулптурата поради спонтанността и напрежението породено от драматично вплитане на черно и бяло.

Красимир Илиев