Тази изложба представя творби на трима скулптори Витали Халваджиев, Павлин Радевски и Петър Наков, завършили Националната художествена академия, през 2001 година в класа на проф. Ангел Станев, чийто възгледи са вплетени в мисловната тъкан на част от поколение млади художници, което живее чрез трансформиране на словесността на образа  в чувстване посредством  искреността на абстрактната форма. Това е стремеж за прямота и откровеност, които се провижда и в конкретните изображения, все по-малко на брой, но все по-далеч от сложността на разказа, който в спецификата на скулптурата обичайно отдалечава вместо да приближава до сърцевината на преживяването. Творене, което не се съобразява с вкусовете на пазара. Съсредоточено в границата между размисъл и докосване.

Работите на Витали Халваджиев са мислени да онагледят трансформациите на промяна на човешките усещания, лутащи се между неподвижността и полъха на движението. Те са семпли като изразни средства и затова крайно съсредоточени, лаконични, недвусмислени.

Павлин Радевски използва излъчването на чугуна за плътност и маса и моделира форми, в които обемите обгръщат и притискат пространствата помежду им или изгражда масивни черупки, напомнящи за неоформените ни илюзии и недосънуваните ни копнежи.

Петър Наков сред експериментите с рязането на метал, в които сянката се опитва да спори със светлината, показва автопортрет и портрет. Съсредоточието на портрета е във вглъбения поглед, усещане за пътуване назад във времето, усещане за присъствие, но още повече за отсъствие,  потапящо отраженията на настоящето.

Красимир Илиев