Ако една живопис може да се нарече красива, не в краснописния, а в пластическия смисъл на понятието, мисля че последните работи на Стефан Чурчулиев, показани в галерия “Кръг+” са истински красиви.

Ако външния израз на формата е отражение на вътрешния емоционален живот на художника - Стефан е художник с тънка поетична чувствителност, в която една ретроносталгичност се преплита с уроците на едно модерно живописно изграждане.

Ако структурата на картината носи душевната характеристика на автора - светът на Стeфан Чурчулиев е свят на тишината, на едно овладяно пластическо пространство, в което живия ритъм на линията е едновременно предметна характеристика и музикална фраза.

Ако сюжетната съдържателност носи нещо повече от красива предметност, живописта на Стефан е отвъд реалната вещественост - там, където цветът, линията, формата - пластическата материя в нейната цялост е превърната в поетическа реалност.

Работите на Стефан Чурчулиев са колкото характеристика на едно битово ежедневие, толкова и пластически послания от една неоархаика, преживяна, носена и материализирана в дълбоки охрови, кавяфи, сложни маслено-зелени и виолетови зони. Тишината на живописната среда е прорязана от гъвкави черни линии, които са колкото характеристика на формата, толкова и сигнали от друга реалност, които идват до нас живи и свободни, независими и необременени от тежестта на сложната и богата фактура.

Стилно определена и пластически изискана живописта на Стефан Чурчулиев като че ли идва от света на сънищата и мечтите като някакъв безмълвен вик срещу шума и суетата на едно болно време...

Денят си отива, вечерният час притихнал посреща тайнството и мистерията на нощта. Времето е спряло някъде между спомена, носталгията и реалността.

Идва картината...

Светлин Русев