В продължение на 10 години с усилията на близо 60 художници от 15 страни в подножието на Пирин продължава изграждането на скулптурен град. Идеята и ежегодната организация  са заслуга на Иван Русев.               
От миналата година към скулпторите се присъединяват живописци. Естествено те отнасят със себе си продуктите на случилите се /или неслучилите се/ допирания до този  бликащ от енергия и мрамор къс от планината и вече по традиция показват в галерия Кръг+  произведения  от пленерите  и произведения след пленерите, вдъхновени от стряскащото очарование на мястото наречено Илинденци.
Миналата година това бяха Иван Кънчев, Милко Божков, Надежда Кутева, Свилен Блажев и Станислав Памукчиев. Тази година това са Йордан Парушев, Надежда Кутева, Симеон Стоилов  и Цветан Колев.
Надежда Кутева очевидно омагьосана от Илинденци използва отново възможността да  шокира със способността си да втъкава в реалното фантастичното. В показаните на миналата изложба живописни платна илинденчани, разтопени от маранята на слънцето, рисувани в невъзможното другиму съчетание на спотаена ирония и атавистично преклонение като че, аха да политнат нанякъде заедно с дърветата и къщите сега са направили място на няколко серии от множество фигури наречени полиптих, в които на пръв поглед преобладава интереса към различието на носиите и забрадките, но всъщност отново царува люлеещата непостижима прегръдка между любов и ирония, с която тя  рисува своите македонци и шопи.
Йордан Парушев изтъкава паяжини, трептяща от почти недоловими преливания на нюанси. Ефирни като крилете на цикада. Раздвижени от полъх на тъга.
Симеон Стоилов съотнесе  небесата от своите картини с каменните зидове на "Мраморният град". Те напълно контрастираха със своята естетска деликатност на чепатия характер на илинденската част от Пирин и чрез това съотнасяне навярно помагаха да се усети по-силно нейната първична, грубовата мощ. В сегашната изложба Симеон Стоилов показва и едно от своите поетични пътешествия между безкрайността на пространството и плоскостта на цвета. Толкова отдалечено от мировъзприятията на пиринския, балканския човек, че може би се слива в небесната непостижимост на бленуванията му.
Цветан Колев разказва притчи за светци и орачи, които сеят думи, преобразени в птичи песни. Нотира кротката доброта, портретува я.
Редом с картините са представени фотоси от скулптирания от Георги Лазаров, Иван Стоянов, Георги Георгиев с идейното съдействие на Ангел Станев, Емил Попов и Иван Русев път. С тяхна помощ стъпваме върху преживяни доказателства за вълшебното могъщество на Илинденци.
И фотоси от “Мраморният град”,  в които колоните на Иван Русев онагледяват завързаните нишки между земята и небето, точно тук.
                                                                                            
Красимир Илиев