Тази изложба е едновременно представяне на петима автори и честване на петгодишната история на една галерия.
Преди пет години с изложбата Начало Ангел Станев, Емил Попов, Иван Русев, Светлин Русев и Станислав Памукчиев не само дадоха старт на галерия Кръг+, но с тази изложба и участието им като художествен съвет на галерията предначертаха и чертаят критерии за представяне на значима част от художествените процеси в страната ни. Бих определил като най-важен от тези критерии, този който стои близо до думата дълбочина. Дълбочина в преживяването резонираща в пластичен резултат, в страни от случванията продукт на ежедневието и пяната от повърхността на модерното. Предимно, в по-голямата си част, за тези 5 години, 58-те изложби в галерия Кръг+, с тази 59 са такива.
Много пъти съм си задавал въпроса – какво обединява тези петима художници и след различните отговори изпъква – това са хора, които притежават рядката за нашата реалност дарба да се вглеждат с погледа на търсещия в творчеството на различни като пластичен език автори. Благодарение на това вглеждане бяха представени малко познатите художници от поколението на родените в края на 30-те и началото на 40-те години Никола Даскалов, Любомир Савинов, млади автори като Любен Генов, Нина Русева, Витали Халваджиев, Петър Наков, Павлин Радевски, утвърдени автори като Йордан Кацамунски, Валентин Старчев, Николай Майсторов, Кирил Мескин, Милко Божков, Чавдар Петров, Йордан Парушев, художници, които работят извън страната ни и чието творчество е слабо познато като Васил Симитчиев. Показването на колекции, част от колекцията на Иван Деянов, новите попълнения на Колекцията-ателие Светлин Русев наречени Преминаване през времето и изложбите на участници в пленерите от Каменния град в Илинденци са събития, които като че ли се превръщат в две различни традиции. Първата воюва с късата ни памет, втората показва възможността и невъзможността за проникване в изначалните корени, чрез творене вдъхновено от пребиваване на място, отвор между небето и земята.
Най-неочаквано силните изложби бяха тези, като че ли работени за пространството на галерията, тези на Петър Дочев, Антония Ангелова, Надежда Карапенчева, Ивайло Аврамов и разбира се изложбите в така нареченото подземие, заспалите духове на което събудиха 50-те колони на Иван Русев, Началата на Станислав Памукчиев и изложбата Земя. Изложбата Земя заема особено място в историята на Галерията. Тя е бе втората изложба на петимата от художествения съвет с почетното участие на Петър Дочев. Изложба с прецизно намерена тематична сърцевина, която подреди творческите резултати като отношения между земно и небесно, различни за всеки един от авторите.
Сега петимата, пет години след началото отново в състезание със себе си съотнасят вдъхновението от общуването. Чрез моделиране звука от гонга на празното, натежало от размисли за човешките несъвършенства пространство при Ангел Станев, простотата на христовите символи, която преподрежда същественото и несъщественото при Емил Попов, историята, усетена като непрекъсната метаболика на съграждането и разрушаването при Иван Русев, размислите за стълбата като пътуване към вътрешната истина при Светлин Русев, съживяване на изпепеленото изначално при Станислав Памукчиев.
Тази изложба засилва убеждението - само нещата хранени от соковете на предхождащото са истински съвременни, такива, чрез които можем да надзърнем в бъдещето.
Красимир Илиев
