Стоян Цанев свободно борави с европейската опитност, вдъхновена от архаичните предкласически пластични практики и от традиционните далечни култури. Работите му щастливо шестват между Сао Пауло, Бургас и Токио за да ни докажат, че виждащите надалеч понякога са пътешественици.

Творчеството на Стоян Цанев е еволюция от фигуративното към абстрактното, от кластофобичното съотнасяне между фигура и пространство към литургичната свобода на жестовете и знаците, от западния възглед за противопоставянето към далекоизточния, който изповядва хармоничното преобразяване на противоположностите. В основата му е диалога на цветови нюанси, между които линията лъкатуши със звученето на тънката струна на първа цигулка или песента на цикада.  Пространството и човешката фигура са забравени. Напрежението на мисълта е  онагледено от цветни петна положени с прецизността на геометрията или с първичната спонтанност на източната калиграфия.

Усещането за лекотата, с която картините на Стоян Цанев са изградени всъщност е напълно подвеждащо. Той изобразява добре познатата на знаещите от далечния изток драматургия на мимолетното. Дъгата на жабешкия скок, звука от плясъка на едната длан. Болезненото познание на резонансите на извечното в паузите между звуците, в празнината между водните и дървесните кръгове. Фактурите на дъгите. Фактурите на сенките. Огромният диапазон между сутрешното лъчезарие на Хуан Миро и нощната компресия на Франсис Бейкън.

Красимир Илиев