Нина Русева е от поколението български художници израсли в практиките на освободеност, която в повечето случаи доведе до дверите на неконкретното изобразяване.  В първите нейни работи, най-често именовани  релефи и покриви водеща бе структурата на повърхностите. Постепенно обозначаването на пространства, преобрази плоскостта във видения за терени, протопейзажи, които ставайки все по пространствено разгърнати, ставаха все по четими. Появи се конкретика на държави (Италия), на градове и места (Венеция, Илинденци), на силуети от сгради, канали и лодки. Цветовете замениха пастелните тонове от релефите.

Една щастлива среща със снимки от Антарктида е довела до намиране на съответствия между накъсаните, понякога скупчени пространства, белите воали, под които блещукат цветните петна от нейните картини и континента, който в обичайните представи е едноцветен. В бунта срещу тези представи Нина Русева в последните си работи буквално освобождава от заскрежените була териториите на своето цветоусещане. Последната й работа е литургична меса, в която червените и сините тонове ечат с радостта от свободата. Лодката, метафора на рискованото пътуване е спряла на пристана на просветлението.

Красимир Илиев