Калина Ботева е непознато име за българската артсцена. Живее в Северна Каролина, САЩ, професия – психиатър, с активен интерес към йога практики и фотография.
Изложбата събира в едно, два подхода и две гледни точки. Фотографски обективния поглед отвън и жестово автоматичният израз на вътрешна реалност. И двата подхода извеждат в гранични пространства, търсят хоризонт в друго онтологично измерение. Подредена в ритъмната смяна на двата погледа отвън – отвътре, експозицията ни предлага движение, преминаване, навлизане – излизане, отваряне – затваряне. Задържа ни в напреженията на “входа” между телесното и психичното, познатото и непознатото, баналното и сакрално – митологичното.
Фотографските етюди на Калина Ботева са откровение за съкровеното, изправяне пред бездната на собствената позната/непозната същност. Минаване през тъмните, непрогледни лабиринти на женското самоопределяне и копнежно преживяване на изгубената андрогинна цялост. Фотоследи на насладата и подвластността на пола, и на неговото преодоляване. Така разбран, полът надмогва чувственото и придобива знаково – символно съдържание, мистичен, трансцендентен ореол.
Другият, полярно противоположен подход, в големите черни “рисунки”/принтове, е израз на “порива за оживяване на духовно – телесно – емоционалната среда в един конкретен момент на вътрешното време”/К.Б./. Те са резултат на свръхкомпресия и на експресивен автоматичен жест, манипулация с ръце върху фоточувствителен материал. Кулминация в секунда - две, с оставяне на следи от ексцесия, действие – живеене. Проекция на импулс, извиращ от подпраговите структури на цялостната личност. Импулс, който сублимира в акта на удара, движението на ръката. Акт, който ритуализира действието, психомоторният жест, придава особена вътрешно интимна стойност на оставените следи – драски.
Тези творчески експерименти на Калина Ботева, са по- скоро психограми, с висока температура и наситеност на емоционално и духовно вживяване. Това, по същество автоматично писмо, изцяло се вписва в теорията и практиката на абстрактния експресионизъм и живописта на действието, преживяни екзалтирано като път към разкриване на пластовете несъзнавано, като извор на творящите и разрушителни енергии определящи живота.
Така, тази изключително външно сдържана и елегантно поднесена изложба, синтез на идеи и чувствителна саморефлексия – съдържа в себе си огромната, скрита, първична, мистична сила, слиза в архетипите на колективното несъзнавано и раздвижва интерес към онези закрити зони, които дълбинно ни определят.
Всеки, колкото се самопознава.
проф. Станислав Памукчиев
Цикълът фотографски етюди «Разтваряне» е опит за вътрешно разпознаване и интерпретиране на психологично-емоционалните проявления във времето и пространството на женското начало.
Калина Ботева
