Изложбата представя историята на опити да за изобразяване. Първоначално на видими неща - хора и места (1978 -1982). Маслена живопис без наслагване, спонтанни движения на четката, които поставят образите в ничията земя между присъствието и отсъствието. От 1983г. е изоставена четката, с нея и възможността волята и рутината да се намесват.
След 1984г. боята не се излива, а се лисва, с минимално скъсено във времето движение.
Лисъци.
Опити да бъде уловена сянката на образа в краткия проблясък, когато
след голямо поспоянство и огромен късмет може би можем да надзърнем в надсъзнателното. Където витаят нашите ангело-демони, които не приличат нито на красиви жени нито на грозни мъже и не са нито добри нито лоши, но се преобразяват като ги облечем с нашите радости, страхове, любови, омрази.
През 1992г. туша и хартията изместват боята и платното. Безкрайните нюанси на китайския туш, бързината на движението му , на съхненето му, аромата му, капризите му. Прегръдката на източната хартия, която може да бъде толкова различна.
Калиграфските опити, най-често на йероглифите човек – жън (кит.), хито (яп.) и душа-сърце – син (кит.), кокоро (яп.).се появяват заедно с материалите. Деца на духовете на туша и хартията. Настояват да се реабилитира четката, тяхната посестрима.