Новият  цикъл  картини  е  екстазно  преживяване,  разкриване  на  трескаво  търсещо  артистично  съзнание,  с  нови  идеи  и  открития,  без  ограничаващи  норми  и  професионални  предразсъдъци.  Авторът  сам  формулира  метода  си  като  “безусловна  изразност”.

          В  цикъла  картини  и  видеофилм “Чуй  петела”,  Валентин  Дончевски  рисковано  навлиза   в  абсурден  сюжет,  който  се  развива  около  историята  на  няколко  конкретни  персонажа – несретници,  особняци  и  чешити,  които  авторът  внимателно  наблюдава  и  документира  с  фотоапарат  и  камера.  Създаденият  филм,  с  майсторски  моделиран  и  контролиран  сюжет,  диалози  и  музика  е  възлов  по  отношение  тематичната  линия  на  цялата  изложба.  Картините  на  Валентин  са  развитие  на  разказа,  като  върху  коткретната  документална  канава – уголемени  фотоизображения  на  героите,  авторът  налага  волята  си  за  трансформация,  силата  на  своето  въображение,  като  надрисува,  покрива,  колажира  с  текстил,  конци  и  цветни  каши,  търси  образа  на  невидими  категории,  визуални  проекции  на  енергийни  полета,  психични  и  духовни  съдържания,  търси  знаците  на  родовата  памет.  Конкретни  лица,  различими  силуети  от  улицата  живеят  в  пространството  на  свръхреални  измерения.  Така  Валентин  Дончевски  събира  в  едно  и  проблематизира  опозициите:  реалност – фикция;  банално – уникално;  профанно – сакрално;  социално – универсално;  линейно – митологично  време;  гранично -  безгранично;  крайно – безкрайно;

            Някак  странно,  тези  социално  изтласкани,  маргинализирани  особняци  са  защитени  от  симпатията  на  автора,  който  ги  е  дарил  със  силата  да  имат  достъп,  да  проникват  в  енергийните  и  духовни  пространства,  да  бъдат  носители  и  изразители  на  трансграничното.  Останали  извън  унифициращата  мелачка  на  нашето  безлично,  градско  живеене,  те  са  съхранили  дарбата  “да  чуват  петела”,  да  чуват  гласовете,  идващи  от  дълбочината  на  нашата  човешка  природа  и  духовна  същност. 

          Цялата  визуална  драматургия  е  разиграна  в  екзалтираното  съзнание  на  художника,  самооткриващ  се  като  пътешественик  между  световете,  като  уловител  на  ветровете,  като  шаман,  който  ни  превежда  през  лабиринтите  на  несъзнаваното,  мистичното,  отвъдното.  Авторът  разгаря  страстта  и  любопитството  към  задграничната  тайна,  вмъква  се  зад  булото  на  потиснати,  изтласкани  енергии,  страхове  и  копнежи,  родови  белези,  атавистични  и  архетипни  съдържания.

               В  картините  на  Валентин  Дончевски,  живописта  е  преодоляна  като  застинала  конвенция  на  езика.  В  авторски  изведената  пластическа  лексика  е  въведена  и  усвоена  конкретността  и  безусловността  на  фотографското  изображение.  Смесването  на  документални  фотообрази  със  символно – семантичната  и  декоративно – пластична  сила  на  колажа  от  фолклорен  текстил,  рискованото  събиране  на  взаимно противоположни  пластични и съдържателни  структури,  усложнява  формалната  и  смислова  текстура,  провокира  и  проблематизира  традиционните  представи  за  живопис.

             Позовавайки  се  и  заемайки  семантични  и  езикови  кодове  от  различен  естетически  порядък,  тяхното  смесване  в  постмодерен  микс,  извеждат  белезите  на  авторски  защитен    идиолект  със  свой  морфологичен  строеж  и  съдържание. 

           Днес,  в  годините  на  своята  зрялост,  преодолял  ограничаващите  рамки  на  културни  и  професионални  предразсъдъци,  извел  характеристиките  на  строго  индивидуализирана  изобразителна  лексика,  Валентин  Дончевски  ни  превежда  през  многомерността  на  своето  емоционално – психично  и  духовно  живеене.  Разкрива  със  страст  и  творящо  въображение  дълбочината  на  своето  човешко  и  артистично  съдържание.

Станислав  Памукчиев    

"Принцип на безусловната изразност  така може да се нарече изложбата с мото „Чуй петела”.

            За мен е важно да покажа, как чрез този метод може  баналното в живота да бъде претекст  за развитие на творчески потенциал с всички възможни пластически средства.Затова изходна точка в случая е документалното, „първичното” като база и реакцията (сублимация),която предизвиква това в екзалтираното съзнание на художника,който в случая не живописва , а по скоро е посланик на взаимовръзките между различните енергийни същности давайки им форма с най - различни средства-филм,музика,колаж от ръчно създадени фолклорни тъкани и дрехи върху уголемени авторски фотоси с документираща роля на порива на автора като обединяваща и овладяваща пространството,постигайки нова сила на взаимодействие и директно изразяване.Не като залп, а по скоро като вакуумът и обръщане на пространството , което създава изстрелът след себе си."

Валентин Дончевски