Новите работи на Десислава Вендова изследват човешкото и божественото присъствие и отсъствие из тибетските земи. Ето какво казва тя:

Махаяна Будистите вярват, че всяко съзнаващо и чувстващо същество има потенциала да постигне състоянието на Буда. Дори най-дребната животинка или свиреп хищник, мухата и тигъра, монаха и кучето, ти и аз, притежаваме този потенциал да станем Пробудени - Буди. Тази идея не е тъждествена с Еднаквост, а е един специфичен вид равноправие, респект и състрадание към всяко живо същество.

Те вярват, че начина да бъде постигнато това е ако се следва Средния Път.

 

Навлизайки в Тибет Будизма напълно и коренно трансформира тибетските земи, превръщайки се в всепроникваща основа на всеки аспект от Тибетската култура. Манастирите и храмовете се превръщат в несъмнени центрове на битието на тибетеца.

За Тибетците Будистката вяра идва като защита и спасение сред суровите условия на Тибет.

Природата на Тибет е несъмнено величествена и красива, но същевременно с това тя е сурова и безпощадна. Сред огромния и почти смазващ с мащабите си пейзаж човек е буквално смален и безпомощен. Надморската височина, суровия климат правят живота изключително тежък и труден.Преди идването на Будизма религията на Тибетците е анимистичната религия Бон, планините, езерата са не просто част от пейзажа, а могъщи одухотворени сили, земята е пълна с демони, които трябва да бъдат непрекъснато омилостивявани и умиротворявани. Не случайно в тибетския религиозен пантеон присъстват множество от старите „демони” трансформирани и укротени да служат като пазители на Тибетския Будизъм.

Самите тибетци виждат тибетската земя като легнал женски демон. Един от митовете разказващ за навлизането на Будизма в Тибет разказва как за да се укроти и подчини енергията на този женски демон в точно определени точки от „тялото” й били построени Будистки храмове или манастири.

Често именно тези точки са и до днес едни от важните будистки центрове и точки за религиозно преклонение и поклонически посещения, а в „сърцето” на женския демон е храма Джоканг в Лхаса.

 

Едно от най-отдалечените места до които последното ми пътешествие в Централен Тибет ме отведе бе Сакя. Бидейки исторически важен политически и религиозен център и център на една от четирите основни секти в Тибетския Будизъм в Сакя днес все още може да се усети част от отминалото и почти забравено могъществото на стария династиен център. Оцелелия южен манастир Сакя в подножието на сивите хълмове Понпори дали името „сакя” – бледа земя, и до днес стои внушително с наподобяващите крепост стени оцветени по отличаващия ги от всички останали Тибетски манастири в тъмно сив цвят, украсен с ивици бяло и тъмно червено.

 

След няколко дни в Тибет прекарани в посещението на множество храмове, ступи, и манастири и след видените безчет изображения на Буди, сякаш вездесъщото повсеместно присъствие на мухи в бедния малък град какъвто днес е Сакя изведнъж ме накараха да си спомня стиховете на едно мое любимо хайку на японски поет Кобаяши Иса. И спомняйки си го смисълът му сякаш стана кристално ясен: има ли мухи, има и Буди!

 

През последните 8 години пътувах из множество тибетски райони.

Последното ми пътешествие бе през Юли тази година, в Централен Тибет (или т.н. Тибетски Автономен Район). Освен в столицата на Тибет Лхаса, посетих важни за Тибетския Будизъм места като Шигатце, Гиянгце и Сакя.

----

Снимките са направени по време на различни) пътувания из Тибетки райони на територията на Китай, в периода от Февруари 2002 до Юли 2009 г. из различни тибетски райони в провинции Съчуан, Юн нан, Гансу и Чинхай, а през Юли 2009г. и в Централен Тибет (или т.н. Тибетски Автономен Район), откъдето са и повечето подбрани за настоящата изложба снимки.

 

Вместо с молитвено колело в ръка с фотоапарат – моя начин на поклонничество из тибетските земи.”

 

Снимките са направени с лента Fuji, фотоапарат NIKON FM2.