Тази изложба беше замислена пет-шест години преди Богомил да ни напусне. Една голяма част (преди всичко живописни работи) се намиращи в таванското помещение и апартамента на ул. „Неофит Рилски”, които Богомил бе оставил на по-малката си дъщеря, и друга – при него основно рисунки, графика и живопис. За съжаление, въпреки гарантираната собственост на картините, по необясними причини, Иванка Райнова отказа предоставянето им за изложбата!? Става дума за около 30 работи, основно от 60-те и 70-те години, без които представата за присъствието ми в колекцията на Богомил сериозно се нарушава.
Ако може за една колекция да се каже, че е съставена изцяло на приятелски принцип – това е тази колекция. Приятелството ни започна още на първата младежка изложба (1961 г.) и при всички житейски превратности се запази и съхрани до края. Богомил показа още тогава, че държи на това, което правя като художник, а на мен никак не ми беше безразлично човешкото и професионалното му отношение! Радвах се, когато харесваше мои работи, с удоволствие му подарявах. Нещо повече – цели серии с акварелни рисунки, графики и голи тела направих, мотивиран от него. До 1986 г. почти всичк5ите ми изложби бяха откривани от Богомил Райнов. Сега с изненада видях, че в папките с мои рисунки и графики са попаднали и много неща от чисто професионалната кухня, които вероятно, ако бяха при мен, отдавна да съм изхвърлил. С годините много луксозни албуми, цели поредици на издание „Скира”, заедно с избрана западноевропейска графика – Домие, Гоя, Гаварни, Делакроа, Пикасо, Шагал и т.н. пък преминаха от неговата библиотека и колекция в моята (част от които сега са в Плевенската сбирка).
Тази изложба в определен смисъл е памет за благосклонното отношение и вяра на Богомил Райнов към това, с което е започнал един млад художник и което е пренесъл през годините. Това представяне го дължах и на себе си, не като някаква равносметка, а като благодарност към съдбата, че имах възможност да проверявам и съмненията, и вярата, и смисъла на амбициите си! Давам си сметка, че това е прекалено лична изложба. Заедно с това, се надявам, че уроците и явленията, които са я родили, са стойностни не само за учителя колекционер и художника ученик. И не на последно място, без разбирането и сътрудничеството на Соня Райнова, тази изложба нямаше да се състои!
Светлин Русев
"Понякога изваждам една картина, само една, сядам насреща й, гледам я дълго и усещам, също като стария Коро, че от тази картина ми става добре. И най-добре ми става от картините на най-близкия приятел, които са най-скъпи, макар да не ми струват нищо, защото съм ги получавал като подарък. И тогава си помислям, че човек всъщност не може да има чак толкова много любими произведения, както не може да има чак толкова истински приятели, и че ако се касае за обикновени произведения-познайници, то какъв смисъл да задръстваш с тях къщата си и не е ли по-добре да разполагаш с малко повече свободно място, и за себе си, и за приятелите."
Богомил Райнов, "Този странен занаят", С., 1976,
издателство "Български писател", с. 183-184.
"Понякога изваждам една картина, само една, сядам насреща й, гледам я дълго и усещам, също като стария Коро, че от тази картина ми става добре. И най-добре ми става от картините на най-близкия приятел, които са най-скъпи, макар да не ми струват нищо, защото съм ги получавал като подарък. И тогава си помислям, че човек всъщност не може да има чак толкова много любими произведения, както не може да има чак толкова истински приятели, и че ако се касае за обикновени произведения-познайници, то какъв смисъл да задръстваш с тях къщата си и не е ли по-добре да разполагаш с малко повече свободно място, и за себе си, и за приятелите."
Богомил Райнов, "Този странен занаят", С., 1976,
издателство "Български писател", с. 183-184.
